Новини
| Вие желаете ли? |
 |
 |
| Статии - Нови статии |
| Написано от Живко Казанджиев |
| Четвъртък, 10 Септември 2009 14:40 |
 „Защото Той не оскърбява, нито огорчава човешките чада. ” – Плачът на Еремия 3:33Наскоро, моя скъпа приятелка и ходатай имаше сън и когато го сподели с мен, Господ веднага свитедетлства в моя дух. В съня си, тя беше в църквата и чуваше молитвите на светиите, които казваха: „Господи, ако е Твоята воля, изцели този и този”. Господ отговори: „Аз искам, а вие искате ли?”
Възлюбени, Господ желае, това не е проблем. Вижте, щеше да бъде достатъчно за Исус само да беше умрял за греховете ни, като принесе Своята кръв, за да ни изкупи от греха и смъртта, да ни даде вечен живот. Но по пътя към кръста, Той доброволно изтърпя боя върху тялото Си и „чрез Неговите рани, ние сме изцелени” (Исая 53:5).
Исус не трябваше да подлага Своето тяло на боя – животните за жертвите не бяха бити, вратът им беше счупван, за да свърши бързо живота им. В нощта, в която беше предаден, напълно знаейки за пророчеството в Исая 53, Исус взе хляба и виното и каза: „ТОВА е Моето тяло, ТОВА е Моята кръв… това правете за Мое възпоменание”. Неговата кръв беше за опрощение на греховете и Неговото тяло беше за нашето физическо и емоционално изцеление. Две отделни предназначения в една Божествена жертва. Дано това само ни даде желание, кавото никога преди не сме преживявали.
„Нека ми бъде според както Ти си казал.” – Лука 1:38
Ние желаем ли, като Мария, да предадем себе си на Царя и да бъдем съработници с Него и да вършим по-велики дела дори от Него? Повечето ентусиазирано ще кажат: „Да!” Въпреки това обаче, когато дойде време наистина да полагаме ръце на болни на пазара, в офиса, пред приятели и семейството и, Господи имай милост… дори в църквата – мнозина се свиват назад в страх и казват: „Господи, ако е Твоята воля…”
В Лука 13 глава, Исус видя една саката жена, която беше преведена на две 18 години; Той я извика при Себе Си и я изцели. Управника на синагогата беше възмутен, но не защото Той я изцели, а защото я изцели в събота. Исус отговори: „Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години – помислете над това – не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?” (ст. 15, 16).
Исус казва на управника да помисли над това. Просто помисли за страданието на жената, през какво е преминала и как е била вързана от сатана за 18 години. И ето я нея, превита на две пред Исус – Той не само иска да я изцели, но и с желание го прави в събота. Помислете върху това. Помислете за хората, които познавате и които са вързани от сатана, страдащи в отчаяна нужда да бъдат докоснати от Бога. Желаем ли да излезем от своята удобна зона, да оставим старите начини на мислене и това, което традициите или човешките начини са ни задържали, за да позволим на Господ да ни използва да освободим Неговото царство на земята така, както е на Небето?
Поставете вашата надежда в Бог: Същия Дух, който възкреди Исус Христос от мъртвите, сега почива върху вас
Възлюбени, от какво се страхуваме? Дали от това да не обидим хората около нас? Дали се страхуваме, че болните няма да се изцелят? Страхуваме ли се, че вързаните от сатана няма да се освободят? Страхуваме ли се, че превитите на две няма да се изправят? Вижте, ако се молим и не се случи, ще бъдем разочаровани, засрамени, провалени или по-лошо – вярата ни може бъде предизвикана.
С тези страхове наводняващи умовете ни, е по-лесно да се молим: „Господи, ако е Твоята воля...” Така ние разсъждаваме в нашите умове. Ако ние се молим с тази фраза като наша защитна мрежа, тогава ние няма привдигнем надеждата си, а ако надеждата ни не е привдигната, после няма да сме разочаровани. Но нашата надежда е в Бога. Тя няма нищо общо с нас, но всичко зависи от Него. За съжаление, дяволът се опитва да забравим за това. Това е една едва доловима промяна, но може да чуем какво казва Духа.
В Деяния 5:12, Писанието казва, че чрез ръцете на апостолите много чудеса и знамения са ставали между хората. Алелуя – това каза и Исус, че ще се случи (вижте Йоан 14:12). За съжаление, вижте отговора на хората към апостолите: те ги оцениха много високо. Мнозина се прибавиха към Господа, въпреки, че никой не посмя да се присъедини към апостолите. Вместо това, изнесоха болните си по улиците с надеждата, че сянката на Петър ще мине и ще ги изцели. Знаеха ли те, че същия Дух, който възкреси Исус Христос от мъртвите сега живее и в тях?
Сред коментаторите има няколко различни гледни точки относно това, какво се е случило в този пасаж от Писанието – за сянката на Петър и за станалите изцеления. Освен това, не Петър беше източника на чудото: Исус беше и все още е. Сред вярващите няма място за елит. Такива мисли водят да чувство на малоценност и да прехвърлят фокуса си от Исус към себе си или към другите.
Исус ни казва, че ако вярваме в Него, ние ще вършим по-велики дела. Възлюбени, да вярваме в Него означава да вярваме, че Той извърши всичко. Да вярваме в Него, означава ние не можем да се свием и не можем да Го умоляваме, защото всичко е за Него. Това означава, че ние знаем, че нямаме какво да добавим или извадим от завършеното дело на Кръста, за да спечелим нашето спасение или за да видим проявено чудо. Той е направил всичко, и всичко, което Той ни пита е: „Желаете ли?”
Той желае и мисли, че ние сме достойни
Намирам за интересно,ч е единственото място в Библията, където се вижда фразата „Господи, ако искаш…” излиза от устата на един прокажен (Матей 8:2). Възлюбени, за евреите проказата е била ужасно състояние, което оставя жертвите си нечисти – което означава – неподходящи за поклонение на Царя (вижте Левит 13:3). За да станат нещата още по-зле, всеки който се доближи до прокажен също става нечист. Поради това, прокажените са били изолирани от останалото общество, за да могат останалите да бъдат в „положение” на поклонници.
Това е сърцераздирателно, въпреки че вярвам, тук има духовна връзка. Много хора се чувстват недостойни, като духовни изгнаници, за да говорят, когато молитвите им са неотговорени. „Аз не се моля достатъчно, не постя достатъчно, не си чета Библията достатъчно и т.н., и т.н.” Този начин на мислене ни оставя накрая. Достатъчно, Исус направи всичко.
Възлюбени, всичко, което Бог иска да направим е да желаем да се протегнем с вяра и да докоснем Царството на Бога, което е близо. Той търси желаещи съдове, чрез които да може да изяви завършеното дело на Кръста на земята така, както е и на Небето.
Вие желаете ли? Желаете ли да чакате още за обещанието, което Господ ви е дал преди 10 години, дори и да няма доказателства за подкрепата му в естествения свят? Желаете ли продължавате да полагате ръце на болни и те да си отиват по-болни? Желаете ли да повярвате за невероятното? Желаете ли да направите това, което Бог ви моли, дори и няма никакъв смисъл за вас в естествения ви ум? Желаете ли да се молите, когато всяка надежда е изчезнала?
„Но, сестра Тифани, аз съм правил това и нищо не се е случвало.” Не се оставяйте това да ви спре. Ние не винаги разбираме това, когато чудото за което се молим не се е изявило, но моля ви, не вярвайте на лъжите на врага, който ни казва, че Бог не желае и че не сме достойни.
Бог желае, толкова много желае, че всъщност Исус доброволно остави Своето удобно място в Своя небесен трон, за да дойде на земята като един от нас. Той доброволно понесе греха и болестите на света и доброволно положи живота си за нас. Само помислете върху това – спрете и помислете, села. Исус ни казва да си спомним това, което Той е направил и защо Го е направил. От любов, защото Той желае и мисли, че ние сме достойни.
Бог желае и Той ни моли и ние да желаем; да бъдем доброволни съдове, чрез които Той може да изяви Себе Си. Стихът на моя живот е: „Господи, вярвам, помогни на моето неверие!” (Марко 9:24), и все пак откривам, че се моля: „Господи, желая, помогни на моето нежелание”.
Ние Ти благодарим, Господи, за Твоето желание. Амин.
Тифани Ан Луис
Dancing with the Flame of the Lord Ministries
Email: Tiffany Ann @ tiffanyannlewis.com Източник: www.elijahlist.com
Превод: Дани Казанджиева
|
